Електродни реакции, пътища на примеси, анодна пасивация и контрол на качеството на катода
1. Преглед на електрорафинирането на мед
Огненото рафиниране на мед обикновено произвежда блистерна мед, съдържаща 99,0%–99,8% Cu. При електрорафинирането тази мед се отлива в анодни плочи и се подрежда последователно с постоянни катодни плочи от неръждаема стомана в електролитни клетки, пълни с воден разтвор на меден сулфат и сярна киселина. При постоянен ток медта и по-малко благородните метали се разтварят от анода в електролита, докато благородните метали заедно със селен и телур остават неразтворени и се утаяват на дъното на клетката като анодна тиня.
Медта в разтвора се отлага предимно върху катода, докато по-малко благородните метали не могат да се изхвърлят там; те остават в електролита, докато периодичното пречистване ги отстрани. Медта, отложена върху катода, е с много висока чистота и е известна като катодна мед или електролитна мед; материал, съдържащ 99,9935% Cu или повече, се класифицира като катодна мед с висока чистота.
Инсталацията обикновено съдържа стотици или дори хиляди клетки, като всеки източник на постоянен ток свързва редица клетки последователно като една система. Електролитът трябва да циркулира непрекъснато, за да запази състава си еднакъв, а циркулационната система включва нагреватели, които поддържат работната температура.

Фигура. 1 Катодна мед с висока чистота

Фигура. 2 Медна електролитна инсталация в експлоатация
2. Електродни реакции и електролит
2.1 Електродни реакции
Анодната мед съдържа малко количество примеси (обикновено 0,3%–1,5%), а електролитът е главно разтвор на меден сулфат със свободна сярна киселина.

Фигура. 3 Схема на процеса: 1-анод; 2-катод; 3-проводяща лента; 4-воден разтвор на CuSO₄ и H2SO4

Фигура. 4 Аноди и катоди, окачени последователно в клетка, с медни шини отгоре
Чрез йонизация компонентите на електролита образуват йони чрез следните реакции:
CuSO₄=Cu²⁺ + SO₄²⁻ (1-1)
H₂SO₄=2H⁺ + SO₄²⁻ (1-2)
H₂O=H⁺ + OH⁻ (1-3)
Преди да се приложи ток, тези реакции са в динамично равновесие; когато през електродите и разтвора преминава постоянен ток, йоните се движат насочено. На анода могат да възникнат следните реакции:
Cu − 2e=Cu²⁺, E⁰(Cu²⁺/Cu)=+0.34 V (1-4)
H₂O − 2e = 1/2 O₂ + 2H⁺, E⁰(O₂/H₂O) = +1.23 V (1-5)
SO₄²⁻ − 2e=SO3 + 1/2 O₂, E⁰(O₂/SO₄²⁻)=+2.42 V (1-6)
Стандартните потенциали на H₂O и SO₄²⁻ са много високи, така че при нормални условия нито един от тях не може да се разреди върху медния анод. Отделянето на кислород също носи голямо пренапрежение, така че реакция (1-5) не възниква. Кислородът може да се отдели само когато концентрацията на медни йони е изключително висока или когато силното пасивиране на анода повиши напрежението на клетката над 1,7 V. SO₄²⁻ има още по-положителен потенциал и не може да се разреди при електрорафиниране на мед.
На катода могат да възникнат следните реакции:
Cu²⁺ + 2e=Cu, E⁰(Cu²⁺/Cu)=+0.34 V (1-7)
2H⁺ + 2e = H₂, E⁰(H⁺/H₂) = 0 V (1-8)
Медта се отлага при по-положителен потенциал от водорода, а водородът има голямо свръхнапрежение върху медта. Следователно водородът може да се отдели само когато концентрацията на медни йони в близост до катода е изключително ниска и прекомерната плътност на тока причинява тежка поляризация на концентрацията.
Следователно същността на електрорафинирането е анодно разтваряне на медта като Cu²⁺ след загуба на електрони и катодно отлагане като метална мед след получаването им. Неизбежно се образува и Cu⁺ и предизвиква серия от странични реакции, които усложняват процеса.
2.2 Избор и състав на електролита
Системата със сярна киселина е избрана, защото провежда добре електричество, изпарява се малко и е стабилна, позволявайки работа при по-висока температура и киселинност. Медният сулфат има ниско напрежение на разлагане; арсенът, антимонът и оловото образуват умерено разтворими съединения в сярна киселина, така че примесите влияят по-малко на качеството на катода; и благородните метали се отделят почти напълно.
Съставът зависи от анода, плътността на тока и необходимото качество на катода и се различава при различните растения. Типичните стойности са 40–55 g/L Cu, представено като CuSO₄ и 100–200 g/L H₂SO₄.

Фигура. 5 Клетъчни редове с електролитно захранване и циркулационни тръби
Поддържа се концентрация на хлорид от 15–60 mg/L, за да се намали концентрацията на сребърни йони, така че среброто да не може да се разреди и да се загуби, за да се потисне активността на йони As, Sb и Bi и да се елиминира пасивирането на анода. Повърхностно активни добавки като лепило и тиокарбамид също се добавят за предотвратяване на нодули и дендритен растеж и за получаване на плътен, гладък катод; тъй като повишават вискозитета, дозировката зависи от условията на всяко растение.
3. Къде отиват примесите
Анодната мед е сплав, съдържаща много елементи. По своя потенциал спрямо медта примесите попадат в четири групи: значително по-отрицателни от медта (цинк, желязо, калай, олово, кобалт, никел); значително по-положителни (сребро, злато и платинената група); близки до, но малко по-отрицателни от медта (арсен, антимон, бисмут); и други като кислород, сяра, селен, телур и силиций.
По време на електролиза примесите имат само три местоназначения: те остават в електролита, навлизат в анодната тиня или замърсяват катода в малки количества. Тези три пътя са точно причината, поради която електрорафинирането пречиства медта.
Примесите, по-отрицателни от медта, се разтварят анодно като двувалентни йони. Техният потенциал е далеч под този на медта, така че те не могат да се отлагат върху катода на същата клетка и просто се натрупват в електролита; техният общ ефект е да консумират сярна киселина, да повишават съпротивлението и плътността на електролита и да забавят утаяването на анодната тиня. Оловото и калайът образуват слабо разтворими соли или оксиди и преминават до голяма степен в анодната тиня.
Среброто, златото и металите от платиновата група почти не се разтварят и преминават почти изцяло в анодната тиня, като златото е близо до 100%; следите от злато в катодната мед идват от механичното увличане на тиня. Поддържането на определена концентрация на хлорид образува сребърен хлорид и намалява загубите на сребро.
Арсенът, антимонът и бисмутът имат потенциал, близък до медния, и трудно се отлагат при нормална работа: част се хидролизира в твърди оксиди, които влизат в тинята, част се натрупва в електролита. Тривалентният арсен с петвалентен антимон и тривалентният антимон с петвалентен арсен образуват умерено разтворими флокули, обикновено по-фини от 10 μm, които се утаяват слабо и представляват плаваща анодна тиня. Той прилепва механично към катода или е запушен между медни зърна, понижавайки качеството на катода, и също така образува мащаб на циркулационния тръбопровод.
4. Анодна пасивация и концентрационна поляризация
4.1 Анодна пасивация
Пасивацията означава загуба на активност. При електролизата металната пасивация се отнася до това, че електродният метал губи до известна степен способността си да се прехвърля в разтвор под ток. Пасивираният електрод вече не показва присъщия си потенциал, но се доближава до този на по-електроположителен метал; химически той губи способността си да се окислява и особено да се разтваря.
Според теорията на фазовия филм филмите, образувани при условия на електрорафиниране на мед, попадат в две категории:
(1) По време на разтварянето на анода неразтворимите соли, повече електроположителни метали и неразтворимите оксиди, произхождащи от самия анод, образуват тънък филм, който изолира анода от електролита и го пасивира;
(2) Медният сулфат кристализира поради поляризация на концентрацията и покрива повърхността на анода, причинявайки пасивация.
Двете могат да се появят отделно или заедно; количеството и адсорбционното поведение на анодната тиня оказват силно влияние върху първия тип филм.
4.2 Концентрационна поляризация
При интензивна работа концентрационната поляризация е основната причина за пасивиране на анода. Когато Cu²⁺ в анодното отделение достигне насищане или свръхнасищане, медният сулфат се отлага върху повърхността на анода, блокирайки анодната реакция, повишавайки анодния потенциал и предотвратявайки H⁺ да достигне вътрешността на отлаганието.
В допълнение, Cu₂O в анода реагира с H2SO4, за да образува меден прах и Cu²⁺, повишавайки концентрацията на мед, докато консумира киселина; гъбестият прах покрива анода и повишава неговия потенциал. pH на анодното отделение се повишава и след като надвиши 3,9, системата влиза в полето на стабилност на CuO–Cu₂O и пасивира.
Пасивацията, причинена от концентрационната поляризация, е тясно свързана с йонната дифузия. Повишаване на температурата на електролита, увеличаване на циркулацията, намаляване на съдържанието на примеси и умерено намаляване на концентрацията на Cu²⁺, всички по-ниски вискозитети, което повишава скоростта на дифузия на Cu²⁺ и позволява по-висока плътност на тока без пасивация.
Мерки срещу анодна пасивация
(1) Отстранете примесите, доколкото е възможно, по време на огненото рафиниране;
(2) Контролирайте подходяща температура на отливане на анода, за да намалите разтворения газ и да направите структурата на зърната постоянна между краищата и центъра;
(3) Поддържайте разумен електролитен състав и температура;
(4) Увеличете по подходящ начин скоростта на циркулация на електролита и изберете ефективен модел на циркулация;
(5) Използвайте активатори като Cl⁻ и нови добавки; EDTA, например, дава най-доброто инхибиране при концентрация от около 0,5%;
(6) Приложете умерена вибрация към електродите, за да разбиете оксидния слой, филма от меден сулфат или покритието от меден прах.
5. Електрокристализация и качество на катода
Електрокристализацията обхваща цялата последователност от катиони, които се разреждат на катода и образуват свободни атоми и кристални ядра, до натрупването на кристали и образуването на метален слой върху повърхността на катода. Ядрата растат с определена скорост и се генерират и разпространяват периодично през всяка страна на тънкия метален слой; когато се образуват нови планарни ядра, на границата се развива метален слой.
Грубостта на метала, отложен от прости солеви разтвори, попада в три класа според плътността на обменния ток или пренапрежението. Медта принадлежи към втория клас: пренапрежение от няколко десетки миливолта, плътност на обменния ток i₀ ≈ 0,1 A/m² и зърна, ненадвишаващи 10 μm.
Разрядът на медни йони в катода е под смесен контрол, управляван съвместно от поляризация на концентрацията и електрохимична поляризация. Начертаването на поляризационната крива като η=a + b·lg i дава крива ABC (Фиг. . 4). Сегмент AB е линията на Tafel, доминирана от електрохимична поляризация, където електролизата при съответната плътност на тока дава плътен продукт; сегмент BC е дъга, област със смесен контрол, където съществува концентрационен градиент и отлагането не е плътно.

Фигура. 6 Връзка между η и lg i
Точка B отбелязва прехода от електрохимична поляризация към смесен контрол: над плътността на тока се появява концентрационен градиент и депозитът може да расте дендрити. B е 100 A/m², докато електрорафинирането обикновено протича при 200–340 A/m². Поради това производството вече работи в региона със смесен контрол, което прави получаването на плътна катодна мед трудно; регионът на Tafel трябва да се разшири и електрохимичната поляризация да се увеличи. Точно това е ролята на добавките: те изместват потенциала на катода, така че нуклеацията и растежът благоприятстват фините, гладки кристали.
Освен малко количество сребро, присъстващо като метал, примесите в катодната мед съществуват като съставни частици в пукнатините на медта. Оловото, антимонът, бисмутът, сярата и част от среброто влизат чрез механично увличане, а не чрез електрохимичен разряд. Разпределението на размера на частиците на анодната слуз съответства на това на примесите в катода, като и двете са изключително фини, така че слузта и суспендираните твърди вещества в електролита имат решаващо влияние върху качеството на катода. Намаляването на суспендираните твърди вещества (чистота под 10 ppm след филтриране) и увеличаването на плътността на отлаганията спомагат за намаляване на механичното замърсяване и подобряват качеството на катода.
6. Основни работни параметри и консумация на енергия
Плътността на тока обикновено означава катодна плътност на тока, тока на единица катодна площ (A/m²). Това е един от най-важните технико-икономически показатели и основен фактор в структурата на отлаганията: ниската плътност на тока дава фини, прилепнали отлагания, докато високата има тенденция да дава груби, неприлепнали и порести отлагания и лесна пасивация на анода. Преди 2000 г. конвенционалната електролиза използваше 220–270 A/m²; днес се използва 280–340 A/m².
Напрежението на клетката има четири компонента: Ece=(φan − φca) + El + Econ + Ep, а именно потенциалите на анода и катода, спада на напрежението на електролита и спада на контакта в клетката. Между 220 и 300 A/m² всеки допълнителен 1 A/m² повишава напрежението на клетката с около 1 mV. Клетките работят при 0,2–0,4 V с токова ефективност от 90%–98% (95%–98% в китайски заводи); потреблението на енергия нараства с увеличаване на напрежението на клетката или намаляване на ефективността на тока, а напрежението на клетката доминира, защото варира в много по-широк диапазон.
Повишаването на температурата на електролита понижава вискозитета, помага за утаяването на плаващата слуз, ускорява дифузията на йони и намалява устойчивостта на електролита. Измерената проводимост при 55 градуса е около 2,5 пъти по-голяма от тази при 25 градуса, а между 50 и 60 градуса съпротивлението пада с около 0,7% за всеки 1 градус покачване. Твърде високата температура обаче увеличава разхода на пара, ускорява изпарението и влошава условията на работа, така че обикновено се поддържа 60–66 градуса.
Електролитът трябва да циркулира непрекъснато, за да поддържа еднаква температура и концентрация в клетките. Скоростта на циркулация зависи главно от модела на циркулация, плътността на тока, обема на клетката и състава на анода; високата плътност на тока изисква по-висока скорост на циркулация, за да се ограничи поляризацията на концентрацията.
По време на електролиза концентрацията на мед продължава да нараства с около 1,5%–2,0% от количеството, разтворено от анода, докато примесите се натрупват и концентрацията на сярна киселина пада. За да се поддържа електролитът стабилен, еквивалентен обем се отделя от циркулационната система за пречистване и се заменя с прясна вода и киселина; кървенето се обезмеднява и се освобождава от арсен, антимон и бисмут, за да се получи меден сулфат, суровият никелов сулфат се възстановява чрез кристализация и киселината се връща в електролизната верига.





